Няма да се увеличават осигуровките и корпоративните данъци догодина, обяви вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова, пише OFFNews.
Министърът присъства на откриването на инициативата Седмица на еврото и Десета годишна парична и икономическа научна конференция, която се провежда в УНСС.
По-рано се появи информация, че в анализ на Министерството на труда и социалната политика, представен пред бизнеса и синдикатите, се предлага повишаване на пенсионната осигурителна вноска от 2025 г.
Петкова обаче отрече това и обяви, че проектът на Бюджет 2025 г. не предвижда премахване на Covid добавките към пенсиите и увеличение на данъци като корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица.
Тя потвърди, че дефицитът ще бъде до 3% от БВП, като за да се постигне целта, е разработен пакет от мерки в приходната и разходната част.
От думите ѝ стана ясно, че заплатите в Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната могат да бъдат увеличени поетапно, а не наведнъж. По-рано синдикатите в МВР заявиха, че са готови на „впечатляващи протести“, ако доходите във ведомството не бъдат увеличени.
Петкова посочи, че около 9 млрд. лева ще бъдат осигурени от приходните мерки, като увеличението на акцизите върху цигарите ще бъде наведнъж с вече предвидените стъпки за 2025 и 2026 г. Все още се обмисля дали ДДС върху хляба да остане 0%, но за останалите временно намалени ставки е заложено връщането им на 20%.
Предвиждат се и две мерки, свързани с по-висока събираемост на неплатените данъци и осигуровки – едната възможност е за доброволно внасяне на декларирани, но просрочени задължения. Лихвите по тях ще бъдат опростени. Другата е за физическите лица, които не са платили доходите си:
„Само за физическите лица, които не са декларирали доходите си, се предоставя еднократна възможност да бъдат декларирани, като съответно ставката на данъка ще бъде по-висока – не 10%, а между 15 и 20%, като идеята е да се декларират доходите, няма да бъдат търсени лихви, няма да се налагат глоби и санкции“.
Членството в Еврозоната
Очакванията са до края на годината и критерият за ценова стабилност да бъде изпълнен, като по този начин ще се преодолее и последното предизвикателство пред членството на България в еврозоната, каза още тя.
След изпълнението и на последния критерий страната ни ще изпрати искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), на базата на които е възможно в най-кратък срок Съветът на ЕС да вземе решение за дата за членство на България в еврозоната.
Придържането към по-консервативна фискална политика е важно не само за въвеждането на единната европейска валута, но и за дългосрочната финансова стабилност на страната, каза Петкова.
По думите ѝ едновременно с това усилията трябва да бъдат насочени към по-ефективно разходване на публичните средства с основен фокус инвестициите, които заедно със средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и оперативните програми ще осигурят икономически растеж и социален просперитет на страната.
